Запалих си цигара и се загледах през прозореца.
От четвъртия етаж хората изглеждат малки.
Жена пресича павирания площад и от нея се виждат
само: една глава, размахващи се ръце, следващи
посоката крака. Тялото някак се е смалило, изчезнало
или станало жертва на оптическа измама. Дръпнах се
от прозореца, защото се сетих за един филм на
Алмодовар. Там всеки, който се появеше на екрана,
влачеше някаква трагедия, реших да не забелязвам нищо
около себе си, за да не вземе нещастието да се размножи.
Защото... Представих си камион как минава през
пресичащата и я убива, а после шофьорът се блъсва
в трамвай и умира. Заразно е.